КУРС ПО УПРАВЛЕНИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ

 

СЪДЪРЖАНИЕ: 

Въведение………………………………………………………………………………………………..2 стр.

Глава 1  - Планиране,набиране и селекциониране на персонал – етапи, методи и                     средства……………………………………………………………………………………………………8 стр.

Глава2 – Въвеждане,обучение и кариерно развитие на персонала – етапи, методи и средства…………………………………………………………………………………………………..19 стр.

Глава3 - Организационно структуриране и работа в екип…………………………………. 33 стр.

Глава4 - Изграждане на организационна култура………………………………………………53 стр.

Глава5 – Поставяне на задачи и проследяване на изпълнението……………………….66 стр.

Глава6 - Мотивиране на персонала – методи и средства………………………………….78 стр.

Глава7 – Освобождаване на персонала – методи и средства…………………………….93 стр.

 

 Въведение

2

    В стопанските единици, все по-голям акцент се поставя на човешките аспекти и ценности. Голямо значение се отдава на способностите на мениджърите и специалистите да повишат конкурентно способността на стопанската единица , чрез осигуряване на взаимна мотивация и лоялност в процеса на работа. Ако управлението на персонала е един механичен процес, то управлението на човешките ресурси е процес, който се стимулира и е повлиян от технически и организационни промени в средата, в която функционира стопанската единица.

Системите на управление на персонала и системите за управлението на човешките ресурси по своята същност не се различават. Разликата е предизвикана от различията в акцентите и подходите за тяхното изясняване. Например: Според Хендри и Петигрю (Hendry and Pettigrew, 1990), управлението на човешки ресурси се разглежда като “перспектива на управлението на персонала, а не управление на персонала като такова”.


                         От това определение следва:

- управлението на човешки ресурси в значително по-голяма степен представлява само по себе си интегрирана дейност на линейните мениджъри;

- управлението на персонала се опитва да влияе на линейните мениджъри.

Това подчертава голямото значение на участието на мениджърите от висшите ешелони в процеса на формиране на фирмената култура. Това далеч не се отнася за управлението на персонала, което винаги се отнася незаинтересовано към развитието на компанията и свързаните с него идеи с унитарен и социално-психологически характер.

Стратегическата природа на управлението на човешки ресурси е също отличителен белег, на което обръщат внимание редица автори, по същество отхвърлящи идеята за това, че традиционното управление на персонала не е свързано със стратегическата област на бизнеса. Хендри и Петигрю ( Hendry and Pettigrew, 1990), например, твърдят, че стратегическия характер на управлението е липсвал при персонала, а се проявява при управление на човешки ресурси.

Следователно най-голямо различие между двата подхода се заключава в по-голямата ориентация на управление на човешките ресурси към мениджмънта и бизнеса. Точно управлението на човешки ресурси , заема централно място в стратегическата дейност на висшия ешелон. Тази идея, се усвоява, развива и предвижва непосредствено от управленския екип, обслужващ интересите на стопанската единица. Това налага нуждата от стратегическата интеграция и силната култура. Те се формират на основата на лидерския стил на ръководството. Стратегическата интеграция и силната култура се нуждаят от хора, привързани към фирмената стратегия и са готови за промяна, като приемат и прилагат културата в стопанската единица. Гест (Guest, 1990) обобщавайки определението, твърдейки, че “значението на управлението на човешки ресурси е доста мащабно, за да се занимават с него само мениджъри по персонала.”Управлението на човешки ресурси, според него може да се оценява, като един от подходите към традиционно управление на персонала.

За да прочетете цялото съдържание трябва да сте

регистриран в системата потребител!