КУРС ПО БИЗНЕС ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение…………………………………………………………………………………………………2 стр.

Глава 1 - Предприемачески процес и бизнеспланиране……………………………………23 стр.

Глава 2 - Планиране на маркетинговата дейност на продажбите…………………………74 стр.

Глава 3 - Планиране на производството/операциите……………………………………….107 стр.

Глава 4  - Планиране на доставките………………………………………………………………144 стр.

Глава 5 - Планиране на персонала………………………………………………………………..164 стр.

Глава 6 - Планиране на финансово-икономическите показатели………………………..182 стр.

Глава 7 - Управление на проекти…………………………………………………………………..305 стр.

 

Въведение

 

121

   Пълноправното членство на Р. България в Европейския съюз (01.01.2007 г.) поставя пред бизнеса в България нови изисквания, съобразени с европейс¬ката и световната практика на осъществяване на стопанската дейност в усло¬вия на засилваща се конкуренция в глобален мащаб. Членството на страната в ЕС означава не само възможности за по-голям пазар за продукцията на бъл-гарските фирми, но и по-ожесточена конкуренция. В тези условия предприема¬чите трябва да имат ясна представа за това кои са конкурентните им предимс¬тва, къде са основните им слабости, какви заплахи съществуват на обединения пазар и какви нови възможности им предоставя той.

   През последните години интересът към социално-икономическото явле¬ние “предприемачество” нарасна значително в световен мащаб. Това е резул¬тат от осъзнаването на неговата роля като движеща сила на общественото раз¬витие. Именно предприемаческото, чрез непрекъснатото търсене и въвежда¬не на новости, е в основата на практическото използване на постиженията на научно-техническия прогрес. В резултат се интензифицират социално-иконо-мическите процеси, по-пълно се задоволяват променящите се и нарастващи потребности на хората. Ролята на предприемачеството се засилва и в резултат на процесите на глобализация на стопанския живот. Нараства значимостта на предприемачеството за динамизирането на българската икономика. Всичко това повишава актуалността на теоретичното осмисляне на неговата същност и проблеми. Освен това, специфичните условия на прехода на страната ни към пазарна икономика и прекъснатите предприемачески традиции през годините на планово-административната система на стопанската дейност изискват тран-сфер и творческо адаптиране на опита на индустриално развитите страни в тази сфера с оглед създаване на необходимите условия и предпоставки за ак-тивна предприемаческа дейност.

Същността на пазарната икономика заставя предприемачите да осъщест¬вяват своята дейност в конкурентна среда, в която оцеляват най-подготвените. На неуспех и напускане на бизнеса са обречени дори и най-добрите иноватори, ако не съумеят да осигурят самоиздръжка и рентабилност на своите предпри¬ятия. Това се отнася както за начинаещите, така и за действащите предприема¬чи и ръководители на предприятия. За да избегнат тези опасности и да превър¬нат себе си в успешни предприемачи, а предприятията си в проспериращи и конурентоспособни на вътрешния и на международните пазари, те трябва неп¬рекъснато да повишават икономическата и управленската си квалификация. Отчетен е фактът, че голямата част от новостартиращите предприемачи – дребни собственици, обикновено завършват начинанията си с неуспех, поради липса на достатъчни икономически и управленски знания и непознаване на правилата на конкурентната борба. Без тези знания на неус¬пех е обречено и вътрешнофирменото предприемачество. Освен това, взето е предвид, че и ръководителите на действащите стопански организации трябва да възприемат принципите на предприемаческия мениджмънт и правилата на лоялната конкурентна борба. Без полагането на системни усилия от тяхна страна за създаване на условия за непрестанно търсене на нови възможности и за сво¬евременното им реализиране в ежедневната стопанска дейност, организации¬те им са обречени на застой и постепенно затъване в блатото на посредстве¬ността и финансовите проблеми.

 Обособени са следните по-важни тематични направления:
- мястото и роля¬та на предприемачеството в развитието на икономиката;
- ролята на малкия и средния бизнес;
- оценка на конкурентоспособността на продукцията и на пред¬приятието;
- клъстърния подход за повишаване на конкурентоспособността на предприятията;
- предприемаческия риск и неговото управление при осъщест¬вяването на инвестиционната и иновационна дейност на фирмите;
- икономическата оценка и повишаването на ефективността от използването на дългот¬райните и краткотрайни активи на фирмата;
- управлението на взаимоотноше¬нията на фирмите с финансово-кредитните институции и с държавния бюджет;
- повишаване качеството на продукцията в съответствие с международните стан¬дарти и повишаване конкурентоспособността на фирмите на вътрешния и на международните пазари;
- управлението на фирмените промени в условията на интеграцията на страната в Европейските структури;
- предприемаческата дей¬ност в условията на глобализация и други важни аспекти на икономиката и конкурентоспособността на предприемаческия бизнес.

 

За да прочетете цялото съдържание трябва да сте регистриран в

системата потребител!

КУРС ПО УПРАВЛЕНИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ

 

СЪДЪРЖАНИЕ: 

Въведение………………………………………………………………………………………………..2 стр.

Глава 1  - Планиране,набиране и селекциониране на персонал – етапи, методи и                     средства……………………………………………………………………………………………………8 стр.

Глава2 – Въвеждане,обучение и кариерно развитие на персонала – етапи, методи и средства…………………………………………………………………………………………………..19 стр.

Глава3 - Организационно структуриране и работа в екип…………………………………. 33 стр.

Глава4 - Изграждане на организационна култура………………………………………………53 стр.

Глава5 – Поставяне на задачи и проследяване на изпълнението……………………….66 стр.

Глава6 - Мотивиране на персонала – методи и средства………………………………….78 стр.

Глава7 – Освобождаване на персонала – методи и средства…………………………….93 стр.

 

 Въведение

2

    В стопанските единици, все по-голям акцент се поставя на човешките аспекти и ценности. Голямо значение се отдава на способностите на мениджърите и специалистите да повишат конкурентно способността на стопанската единица , чрез осигуряване на взаимна мотивация и лоялност в процеса на работа. Ако управлението на персонала е един механичен процес, то управлението на човешките ресурси е процес, който се стимулира и е повлиян от технически и организационни промени в средата, в която функционира стопанската единица.

Системите на управление на персонала и системите за управлението на човешките ресурси по своята същност не се различават. Разликата е предизвикана от различията в акцентите и подходите за тяхното изясняване. Например: Според Хендри и Петигрю (Hendry and Pettigrew, 1990), управлението на човешки ресурси се разглежда като “перспектива на управлението на персонала, а не управление на персонала като такова”.


                         От това определение следва:

- управлението на човешки ресурси в значително по-голяма степен представлява само по себе си интегрирана дейност на линейните мениджъри;

- управлението на персонала се опитва да влияе на линейните мениджъри.

Това подчертава голямото значение на участието на мениджърите от висшите ешелони в процеса на формиране на фирмената култура. Това далеч не се отнася за управлението на персонала, което винаги се отнася незаинтересовано към развитието на компанията и свързаните с него идеи с унитарен и социално-психологически характер.

Стратегическата природа на управлението на човешки ресурси е също отличителен белег, на което обръщат внимание редица автори, по същество отхвърлящи идеята за това, че традиционното управление на персонала не е свързано със стратегическата област на бизнеса. Хендри и Петигрю ( Hendry and Pettigrew, 1990), например, твърдят, че стратегическия характер на управлението е липсвал при персонала, а се проявява при управление на човешки ресурси.

Следователно най-голямо различие между двата подхода се заключава в по-голямата ориентация на управление на човешките ресурси към мениджмънта и бизнеса. Точно управлението на човешки ресурси , заема централно място в стратегическата дейност на висшия ешелон. Тази идея, се усвоява, развива и предвижва непосредствено от управленския екип, обслужващ интересите на стопанската единица. Това налага нуждата от стратегическата интеграция и силната култура. Те се формират на основата на лидерския стил на ръководството. Стратегическата интеграция и силната култура се нуждаят от хора, привързани към фирмената стратегия и са готови за промяна, като приемат и прилагат културата в стопанската единица. Гест (Guest, 1990) обобщавайки определението, твърдейки, че “значението на управлението на човешки ресурси е доста мащабно, за да се занимават с него само мениджъри по персонала.”Управлението на човешки ресурси, според него може да се оценява, като един от подходите към традиционно управление на персонала.

За да прочетете цялото съдържание трябва да сте

регистриран в системата потребител!

КУРС ПО УПРАВЛЕНИЕ НА ДОСТАВКИТЕ

СЪДЪРЖАНИЕ:

Глава 1

Същност, развитие, съвременни тенденции и подходи – от управление на входящата логистика до устойчиво управление на цялата верига на доставките…………………………………………………..2 стр.

Глава 2

Участници във веригата на доставките – доставчици на суровини и материали, производители, дистрибутори, клиенти, доставчици на услуги………………………………………………………………18 стр.

Глава 3

Обхват, проблеми и предимства на управлението на доставките – референтни модели, външна и вътрешна логистика, стратегии за дистрибуция и снабдяване, управление на запасите, обмяна на информация и ефект на дългия камшик………………………………………………………………………28 стр.

Глава 4

Снабдяване: закупуване, управление на потреблението, избор на доставчик, договаряне…………………………………………………………………………………………………………….34 стр.

Глава 5

Изграждане на стабилни взаимоотношения, партньорства и вертикална интеграция – начини, методи, средства……………………………………………………………………………………………………………….74 стр.

Глава 6

Аутсорсинг, решения „да произведа или да купя” и виртуални компании – стратегии и методи………………………………………………………………………………………………………………….90 стр.

Глава 7

Управление на запасите от материали, суровини и полуфабрикати – същност, видове запаси и задели, определяне, модели и политики на управление…………………………………………………………………………………………………………..131 стр.

ГЛАВА 1

СЪЩНОСТ,  РАЗВИТИЕ, СЪВРЕМЕННИ ТЕНДЕНЦИИ И ПОДХОДИ – ОТ УПРАВЛЕНИЕ НА ВХОДЯЩАТА ЛОГИСТИКА ДО УСТОЙЧИВО УПРАВЛЕНИЕ НА ЦЯЛАТА ВЕРИГА НА ДОСТАВКИТЕ.

a1

  1. 1.    Развитието на дистрибуцията е свързано с развитието на пазарите.

Най-общо пазарът представлява съвкупност от съществуващите и потенциалните купувачи на стоката. Той се разглежда като съвкупност от хора, които като индивиди и организации имат потребности от продукт в определен продукгов клас и имат способността, желанието и властта да купят тази стока.

Развитието на теорията на дистрибуцията обхваща и основните понятия, свързани с нужди, потребности, търсене, стоки, услуги, размяна, сделка, пазар, пари. Дейността, насочена към удовлетворяване на нуждите и потребностите чрез размяна, която може да се разглежда като акт на получаване от някого на желания продукт, предлагайки нещо в замяна, формира целите на звената в дистрибуционните канали.

Управлението на различните видове потоци – стоково-веществени, парично-финансови,     правно-юридически,         документообороти,

информационни, са свървзани с пазарите.

Въз основа на управлението на различните видове потоци се разграничават следните видове пазари: пазар на стоки; пазар на услуги; пазар на труда; финансов пазар.

За да прочетете цялото съдържание трябва да сте регистриран в

системата потребител!

КУРС ПО РАЗРАБОТВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОЕКТИ

УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОЕКТИ  – ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ НА ПРОЕКТА; МРЕЖОВО ПЛАНИРАНЕ (МЕТОДИ СРМ И PERT); ГАНТОВИ ГРАФИЦИ

ПРОЕКТИ

Терминът проект произлиза от латинската дума projectus, която означава “настъпващ”, “напредващ”. Формалната дефиниция за проект е уникално и ограничено във времето начинание. Под уникално се има предвид, че резултатът от проекта е нов продукт или услуга, а ограничено във времето означава, че има предопределени начало и край.

Основни характеристики

   Проектът е начинание, което изисква нов тип организация на съществуващите човешки, материални и финансови ресурси за постигането на предварително зададени и уникални по своята спецификация задачи в рамките на ограничен бюджет и срок. Проект е всяка работа, която трябва да бъде извършена при наличието на ограничени ресурси – време, пари, хора, материали, информация и т.н.

   Най-характерен пример за проект е построяване на сграда, но не се спира само до там – проекти има във всички бизнес сектори.
Рутинните или повтарящи се дейности, не са проект. Проектът е уникален. Не се повтаря никога същия, има начало и край.

   Един проект си има Възложител и Изпълнител. (В случаите на вътрешен проект, двете фигури съвпатадат)

   От това определение могат да се изведат и основните характеристики на всеки проект:

- Уникалност – Изразява се в уникалността на поставените задачи, които от своя страна са резултат от естеството на преследваните цели, а именно създаването на нов и уникален по своя характер продукт или услуга (в рамките на разглежданата организация);

- Изисква реорганизация и преструктуриране на съществуващите организационни ресурси (човешки, материални и финансови);

- Съществува в условия на ограничен бюджет;

- Съществува във фиксиран времеви диапазон (преходност) – Всеки проект се характеризира с начало и край, и в този смисъл той представлява временно начинание. Времевия диапазон на проектите може да варира от няколко месеца до години в зависимост от неговите специфики;

- Подчинен на целите поставени от бизнеса – Най-често проектите обслужват краткосрочни до средносрочни бизнес цели. В случаите на дългосрочни цели обикновено те се декомпозират в няколко средносрочни до краткосрочни цели;

- Съществува в условията на динамика – Резултат от съществуващите ограничения (по време/бюджет) и динамиката, присъща на бизнес средата и бизнес целите;

- Несигурност – Всички до сега посочени характеристики определят несигурността като присъща черта на всеки проект;

- Представлява средство за организационна промяна.

За да прочетете цялото съдържание трябва да сте регистриран в

системата потребител!

КУРС ПО БИЗНЕС ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО

 

Планиране на маркетинговата дейност и продажбите – начини, методи и форми за провеждане на маркетингови изследвания и анализи, проучване и избор на целеви пазари, формулиране на мапкетингови стратегии, изготвяне на маркетингови програми и планове.

              МАРКЕТИНГЪТ В   ПРЕДПРИЕМАЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

сже1

1.Същност на маркетинга и ролята му в бизнеса

   Известни са множество определения на маркетинга. Едно от най-използвани­те е това, дадено от Филип Котлър. Според него маркетингът е социален и управ­ленски процес, при който отделните индивиди и групи хора получават това, от което се нуждаят и желаят, чрез създаване, предлагане и размяна на стойностни за тях продукти. Следователно, маркетингът не е само размяна на продукти. При него, първо, се определя кои са реалните и потенциалните потребители на про­дукта на фирмата и се изследват техните потребности и желания. След това, на тази основа се създава подходящ продукт, който да задоволява тези потребности и желания. Тук под продукт се разбира всяка стока, услуга или идея, с която може да се задоволи определена потребност или желание. На отделните етапи от про­цеса на създаването на такъв продукт се преценява доколко той ще съответства на потребностите. Така, например, още в началото на процеса може да се тества концепцията за продукта, като с подробното му описание, чертежи, рисунки и г.н. се запознаят евентуалните потребители и се поиска тяхното мнение. На по-късен етап, когато са разработени отделни прототипи на изделието и преди да започне масовото му производство и разпространение, трябва да се извърши така нарече­ния пробен маркетинг. Това става, чрез пускане на пазара на ограничен брой про­дукти, като те се разпространяват и продажбите им се стимулират по начина, кой­то се предвижда да бъде използван, когато започне масовото разпространение. Това как потребителите ще посрещнат продукта, ще е много показателно за про­изводителя. Ако потребителите не го приемат добре и откажат да го купуват, ще е сигнал, че нещо в него трябва да бъде променено. В такъв случай може дори окон­чателно да се прекрати по-нататъшното производство. Това ще доведе до загуби, но те ще са много по-малки от загубите при масовото производство и разпростра­нение на продукт, който не е потребен на никого.

По такъв начин маркетингът помага да се определи какъв продукт да се произвежда. Самото производство не е негова дейност. След като бъде създа­ден продуктът, е необходимо да се намери и създаде най-подходящата опаков­ка за него, да се помисли за търговска марка, както и да се определи най-под­ходящата му цена. Това са проблеми на маркетинга. При разрешаването им в центъра на вниманието на фирмата отново трябва да са потребителите с тех­ните потребности и желания.

Друг важен маркетингов проблем е как вече разработения! продукт да дос­тигне до евентуалните купувачи. Как да се разпространява и как да се продава, така че да достигне до потребителите навреме и да им се предостави за закупу­ване по най-удобния за тях начин.

Фирмата-производител може сама да се заеме с разпространяването и про­дажбата на продукта си, но може да използва и маркетингови посредници (тран­спортни, търговски и т.н.). При избора на вариант, както и на маркетингов посредник, се изхожда от редица фактори, но най-вече от желанията и удобст­вото на потребителите.

Последната стъпка в маркетинговия процес е стимулирането на продаж­бите на продукта, подпомагащо навлизането и завоюването на пазара. За цел­та се използват различни способи – реклама, персонални продажби, връзки с обществеността и редица други средства за насърчаване на продажбите.

Картината на маркетинговия процес няма да бъде пълна, ако не се отбеле­жи, че на всеки етап от него се държи сметка за външната среда на фирмата. Тя се анализира с цел навременното откриване на заплахите и на благоприятните възможности, които предоставя. Особено внимание се отделя на конкурентите.

Описаното дотук дава представа за маркетинговата концепция. Тя води до достигане на дългосрочните цели на фирмите чрез задоволяване на целеви групи потребители по-добре от конкурентите при съблюдаване на обществе­но-политическото обкръжение.

За да прочетете цялото съдържание трябва да сте регистриран в

системата потребител!

КУРС ПО УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

ПЛАНИРАНЕ  НА  ПРОИЗВОДСТВОТО  /  ОПЕРАЦИИТЕ  -  НАЧИНИ,  МЕТОДИ  И  ФОРМИ  ЗА  ПРОИЗВОДСТВЕНО  /  ОПЕРАЦИОННО ПЛАНИРАНЕ

 

1. Планиране на дейността на предприятието

ПРОИЗВ

   Неопределеността и бързите промени на обкръжаващата среда, засилва­щата се конкуренция, ограничеността на ресурсите на фирмите и стремежа им към висока ефективност налагат планирането като задължителна и важна уп­равленска функция. Чрез него се определят целите, които се преследват, сред­ствата за достигането им в съответствие с възможностите на фирмата и въз­действията на външната среда и се координират всички дейности на сътруд­ниците на фирмата.

   Планирането е процес, при който ръководството гледа в бъдещето и отк­рива алтернативни начини на действие. Чрез него фирмата определя какво ис­ка да направи, кога и как да го направи и кой конкретно ще го извърши.

   Планирането се осъществява както за всяка отделна дейност, така и за всяко ниво на управление на фирмата.

   Значението на фирмения план може да се търси в следните основни на­соки:

-        планът е ефективен управленски инструмент за вземане на решения. Той посочва в детайли какво трябва да се постигне и как трябва да се постигне и по такъв начин определя насоките и рамките, в които трябва да се вземе всяко управленско решение;

-        планът е ефективен инструмент за оценка на дейността както на фирмата като цяло, така и на всичките й отдели и на персонала. Периодичното сравняване на резултатите с поставените цели и задачи разкрива доколко добре е работено. Това позволява навреме да се предприемат действия за коригиране на слабостите;

-        планът е основа за формирането на система за възнаграждение на персо­нала. Всеки член на персонала на фирмата (или група) получава задължението да изпълни определена задача (и в определен срок), което е необходимо за постигане на поставените в плана цели. Оценката на степента на справяне с поставените задачи е надеждна основа за формиране на справедливо индиви- дуално или групово трудово възнаграждение;

-        планът подпомага мотивирането на мениджърите, участвали в разработ­ването му. Веднъж участвали в създаването на плана, мениджърите от различ­ните нива на управление се чувстват задължени да дават всичко ог себе си за изпълнението му;

-        планът е средство за повишаване квалификацията на мениджърите. Учас­тващите в разработването на плана мениджъри и персонал разбират по-добре отделните компоненти на дейността на фирмата и как те ефективно се съчета­ват. Така те добиват ясна представа за състава и цялостната организация на фирмата, за проблемите и задачите на отделните звена и отдели;

-        планът информира персонала за целите и задачите пред него и е основа за оценка на резултатите им. Планът информира всеки член от персонала към какви цели се стреми фирмата и какво конкретно се очаква да извърши той, как да се оценяват индивидуалните и общите резултати. Сравняването на резулта­тите с поставените цели и задачи позволява на всеки член от персонала през всяко време на плановия период да прави собствена оценка на плодотворността на усилията си, както и на цялостната дейност на фирмата.

   Планирането не свършва със създаването на плана. Той трябва да бъде изпълнен, а по време на изпълнението му обикновено се налага да бъде моди­фициран и усъвършенстван. Ето защо на планирането трябва да се гледа като на процес, а не като на еднократна дейност.

За да прочетете цялото съдържание трябва да сте регистриран в

системата потребител!